eng
 


Огнеходството в България

chainik Огънят винаги е бил неделима част от развитието на човечеството. В зората на пробуждането на човешкото съзнание магическите му пламъци са давали на предците ни защита от зверовете и жестокия студ, място за приготвяне на храна и събиране с останалите членове на рода, спокойствие, светлина и уют. Огънят е бил почитан като слънцето и отъждествяван с него от всички племена на земята.

В езическите вярвания на траките, които в VII век влизат в състава на българската народност, слънцето е било считано за главно божество, за олицетворение на живота и постоянното възкръсване от смъртта, за източник на здравето и доброто, а огънят – за негово тъждество на земята. Затова той е бил главна част от техните свещенодействия и празнични обреди, а една от формите му, играта на жарава, остава жива и до ден днешен. Първоначално на жарава са играели само жреците след постигане на пълно изключване на сетивата си от околния свят. В такова състояние са изричали заклинания за здраве и плодородие, и предсказания за бъдещия ход на живота. С навлизането на християнството по нашите земи, играта в огъня като езическо честване на слънцето бива отречена от църквата и поради това тя се изменя външно; превръща се в празнвуане на светците Константин и Елена с нова обредна действеност. Но същността се запазва – в жар играят за здраве, лечение, плодородие и надникване в бъдещето само малко на брой, “посветени” хора.

Днес, до нас е достигнал само християнизираният вид на този обичай, но и той започва да се изменя под влияние на новия начин на живот. Как ще продължи да съществува играта в жарава, ще ни покаже само времето.